Психолог или психотерапевт: каква е разликата?

Тя седна срещу мен и постави чантата до креслото. Беше на четиридесет и една години. Носеше светъл пуловер. Косата ѝ падаше свободно върху раменете. Огледа кабинета. После погледна бележника в ръцете ми. Беше дошла с един конкретен въпрос. Не знаеше дали има нужда от психолог, или трябва да потърси психотерапевт.

Разказа ми, че от няколко месеца изпитва постоянно напрежение. Работела много. Вкъщи често се карала със съпруга си. Понякога се разплаквала без ясна причина. Приятелка я посъветвала да потърси психолог. Друга ѝ препоръчала психотерапевт. Започнала да чете в интернет. Колкото повече информация намирала, толкова по-трудно ѝ ставало да разбере към кого да се обърне.

Обясних ѝ, че психологът е специалист с академично образование по психология, а психотерапевтът има специализирана подготовка в определен психотерапевтичен метод. Психологът може да провежда психологически консултации, оценка и работа по конкретни житейски трудности. Психотерапевтът използва методите на своята школа за работа с психологически проблеми, емоционални преживявания и устойчиви модели на поведение и отношения.

Един специалист може да бъде едновременно психолог и психотерапевт, ако притежава необходимата подготовка и за двете дейности. Психотерапевтите могат да имат и друго базово образование, допълнено със специализирано психотерапевтично обучение. Самата диплома по психология не означава автоматично квалификация по психотерапия. При избора е важно да се интересуваме не само от професионалното название, но и от конкретната подготовка и компетентност на специалиста.

Тя ме изслуша внимателно. После започна да разказва за отношенията със съпруга си. Напоследък се карали за дребни неща. Той оставял нещо неприбрано. Тя се ядосвала. Той повишавал тон. Тя замълчавала. След това прекарвала часове в мисли за случилото се. Понякога дори се извинявала, без да разбира защо се чувства виновна.

Попитах я дали подобни ситуации се случват и с други хора. Замисли се. Спомни си отношенията с ръководителя си. Когато той изразявал недоволство, тя веднага започвала да се оправдава. Дори когато била убедена, че е права. Страхувала се да не изгуби уважението му. После се ядосвала на себе си, че отново е премълчала собственото си мнение.

Постепенно разговорът се насочи към детството ѝ. Разказа ми за баща си. Бил строг човек. Често критикувал решенията ѝ. Когато получавала добра оценка, очаквал следващата да бъде още по-висока. Когато допускала грешка, дълго ѝ напомнял за нея. С годините се научила да избягва конфликтите. Предпочитала да замълчи, вместо да рискува чуждото неодобрение.

Докато говореше, тя постепенно отпусна ръцете си. Преди това ги държеше сключени в скута. Погледна към прозореца. После отново към мен. Започваше да забелязва прилики между реакциите си като дете и поведението си днес. Не беше необходимо да приемаме, че всички нейни трудности произтичат от отношенията с баща ѝ. Но вече имахме тема, която можехме да изследваме.

Обясних ѝ, че психологическото консултиране може да помогне при конкретни житейски затруднения, стрес, проблеми в общуването, вземане на решения и емоционално напрежение. По време на консултациите изследваме ситуацията, мислите, чувствата и поведението на човека. Опитваме се да изясним какво поддържа трудността и какви възможности за справяне съществуват.

Понякога човек търси помощ след конкретно събитие. Раздяла. Конфликт на работното място. Трудно решение. Промяна в семейството. В подобни случаи няколко психологически консултации могат да помогнат за изясняване на ситуацията и собствените потребности. Но броят на срещите не може да се определи предварително само по описанието на проблема.

При други хора трудностите се повтарят години наред. Влизат в сходни конфликти с различни партньори. Страхуват се от отхвърляне. Избягват близостта. Или постоянно поставят чуждите потребности пред своите. Често разбират, че определено поведение им вреди, но продължават да го повтарят. Тогава може да бъде подходяща по-продължителна психотерапевтична работа.

Психотерапията представлява целенасочен процес, в който човек изследва преживяванията, мислите, емоциите, поведението и отношенията си с помощта на специалист, обучен в психотерапевтичен метод. В зависимост от подхода работата може да включва разговори, упражнения, изследване на минали преживявания или промяна на настоящи модели. Психотерапията не е задължително по-дълга от психологическото консултиране, нито всяка психотерапия изисква подробно връщане към детството.

Тя отново погледна към ръцете си. Започна да разказва за няколко предишни връзки. Спомни си как често избирала партньори, чието одобрение непрекъснато се опитвала да спечели. Когато отношенията ставали напрегнати, предпочитала да се отдръпне. После се обвинявала, че е съсипала връзката. Беше забелязала повторението, но не разбираше как да промени поведението си.

Попитах я какво би искала да се промени в настоящите ѝ отношения. Замисли се. Искаше да може да изразява несъгласие, без да изпитва страх. Да не приема всяка критика като доказателство, че не е достатъчно добра. Да разговаря със съпруга си, без да очаква конфликт. Искаше да разбере и защо толкова трудно приема собствените си грешки.

Обсъдихме възможностите за работа по тези теми. Можехме да започнем с изясняване на конкретните ситуации, в които се появява напрежението. Да разгледаме какво мисли, какво чувства и как реагира. Ако се окаже, че трудностите изискват специализирана психотерапевтична работа извън моята компетентност, бих могъл да я насоча към подходящо квалифициран колега.

Разликата между психолога и психотерапевта не означава, че единият работи само с леки проблеми, а другият само с тежки. Психолозите имат различни специализации и области на компетентност. Психотерапевтите също работят с различни затруднения и използват различни методи. Изборът зависи от характера на проблема, необходимия вид помощ и професионалната подготовка на конкретния специалист.

По време на разговора тя спомена, че понякога се събужда посред нощ с ускорен пулс. Изпитвала стягане в гърдите. Не знаела дали причината е тревожност. Обсъдихме необходимостта да потърси и медицинска оценка на тези симптоми. Психологическите и физическите оплаквания могат да се преплитат. Не е правилно да приемаме всяко телесно усещане за резултат единствено от психологическо напрежение.

Обясних ѝ и разликата между психотерапевт и психиатър. Психиатърът е лекар, специализиран в диагностиката и лечението на психични разстройства. При необходимост може да назначава медикаментозно лечение. Психолозите и психотерапевтите без съответната медицинска квалификация не предписват лекарства. В определени случаи психологическата подкрепа, психотерапията и психиатричното лечение могат да се допълват.

Към края на срещата тя изглеждаше по-спокойна. Вече не се опитваше да определи предварително към коя професионална категория принадлежи нейният проблем. Започваше да разбира, че по-важно е да намери специалист с подходяща подготовка, с когото може да изследва преживяванията си. Обсъдихме какво сме установили и какви въпроси остават за следващата ни среща.

Тя взе чантата си и стана. Погледна към креслото, в което беше седяла през последния час. Беше дошла с очакването, че трябва сама да избере правилния вид помощ. Сега знаеше, че първата консултация може да послужи и за изясняване на тази необходимост. Уговорихме следваща среща. Решението дали да продължи работата с мен оставаше нейно.

След като си тръгна, останах за кратко в кабинета. Прибрах бележника си. Спомних си първоначалния ѝ въпрос. Психолог или психотерапевт. Зад тези две думи стоеше жена, която от години се страхуваше да изразява собственото си мнение. Нуждаеше се от разбиране и професионална помощ. Но не беше необходимо сама да определя какъв метод ще бъде подходящ за нея.

Как да прецените дали имате нужда от психолог или психотерапевт? Започнете от трудността, която преживявате. Ако търсите подкрепа при конкретна житейска ситуация, проблем във взаимоотношенията, стрес или трудно решение, психологическото консултиране може да бъде подходяща първа стъпка. Ако преживяванията са продължителни, повтарящи се или изискват специализирана работа, може да бъде необходима психотерапия.

Не е необходимо обаче сами да определяте дали проблемът ви е достатъчно сериозен за психотерапия. Дори привидно обикновена трудност може да има важно значение за вас. А продължителното страдание не винаги предполага един конкретен метод на работа. Първата среща със специалист може да помогне да се изяснят потребностите ви и възможните форми на подкрепа.

Когато избирате специалист, поинтересувайте се от образованието му, допълнителната квалификация и професионалния опит. Попитайте с какви трудности работи. Какъв подход използва. Как протичат срещите. Ако търсите психотерапия, проверете подготовката му в конкретна психотерапевтична школа. Важно е също да се чувствате уважавани и да имате възможност свободно да обсъждате своите притеснения.

Психологът и психотерапевтът не трябва да вземат житейските решения вместо вас. Тяхната задача е да ви помогнат да разбирате по-добре преживяванията си, да разпознавате повтарящите се модели и да откривате възможности за промяна. Понякога това започва с няколко консултации. Друг път е необходима продължителна психотерапевтична работа. Подходът се определя според индивидуалните потребности.

Понякога човек прекарва месеци в търсене на правилния специалист. Чете за различни терапевтични школи. Сравнява методи. Опитва се предварително да разбере какво точно му е необходимо. А през това време напрежението продължава. Отношенията се влошават. Сънят остава нарушен. И решението да потърси помощ отново се отлага.

Не е необходимо да знаете дали имате нужда от психолог или психотерапевт, за да направите първата крачка. Достатъчно е да знаете, че нещо ви тревожи и искате да го разберете. Първата среща може да започне с няколко обикновени изречения. С конкретна случка. С чувство, което трудно назовавате. Оттам постепенно може да се изясни каква помощ е подходяща за вас.