Какво да правя, ако първият психолог не ми пасне?

Тя седна на дивана и постави ръка под брадичката си. Беше на тридесет и седем години. Носеше светъл пуловер и дънки. Погледна към прозореца. После към мен. Беше дошла заради постоянно напрежение и трудности в отношенията със съпруга си. Но още в началото разбрах, че има притеснения и от самата психологическа консултация.

Разказа ми, че преди няколко месеца посетила друг психолог. Намерила го в интернет. Прочела информацията за образованието му и разгледала отзивите. Записала час. Била притеснена, но се надявала най-накрая да разбере какво ѝ се случва. От години изпитвала тревожност. Трудно заспивала. Често се карала със съпруга си. Не знаела как да промени това.

При първата среща с предишния психолог се опитала да разкаже за отношенията в семейството си. Започнала от последния конфликт със съпруга си. После споменала трудностите в работата. Психологът ѝ задал няколко въпроса. Насочил разговора към детството ѝ. Тя не била подготвена да говори за този период. Искала първо да обясни какво се случва с нея сега.

След срещата се прибрала вкъщи объркана. Имала чувството, че не е успяла да разкаже най-важното. Но решила да опита отново. Записала втори час. Този път предварително написала няколко страници за проблемите си. Искала да бъде по-подредена. Страхувала се, че ако отново не успее да обясни какво преживява, психологът няма да може да ѝ помогне.

На втората среща разговорът отново се насочил към отношенията с родителите ѝ. Тя разказала няколко спомена. После започнала да плаче. Почувствала се неудобно. Не разбирала защо трябва да говори за неща, които се били случили преди толкова години. Не попитала. Страхувала се, че ще изглежда незаинтересована от собственото си възстановяване.

След още две срещи решила да прекрати консултациите. Не се чувствала разбрана. Но не казала това на психолога. Просто отменила следващия час. После дълго се обвинявала. Смятала, че не е положила достатъчно усилия. Че може би е прекалено затворена. Че не е успяла да се довери. Постепенно започнала да вярва, че психотерапията не е подходяща за нея.

Попитах я какво е очаквала от предишните срещи. Тя погледна към ръцете си. Искала да разбере защо толкова лесно се ядосва. Защо изпитва вина, когато отказва на някого. Защо не успява да разговаря спокойно със съпруга си. Не очаквала готови решения. Но имала нужда първо да разкаже собствената си история, преди да започнат да търсят обяснения в миналото.

Понякога първият психолог не е подходящият за нас, без това непременно да означава, че е лош специалист или че психологическата помощ няма да ни бъде полезна. Различните хора имат различни потребности. Различават се и професионалните подходи, стилът на общуване и начинът, по който протича работата. Важно е да намерим специалист, с когото можем постепенно да изградим достатъчно доверие и сътрудничество.

Тя започна да разказва за настоящите си трудности. Работела като финансов специалист в голяма фирма. Отговаряла за няколко проекта. Колегите често я търсели за помощ. Вкъщи организирала повечето семейни задължения. Пазаруване, сметки, училище, срещи с роднини. Рядко отказвала. Когато някой останел разочарован от нея, изпитвала силна тревожност. После се опитвала да поправи случилото се.

Попитах я какво се случва, когато съпругът ѝ поиска нещо, за което тя няма време. Тя се замисли. Обикновено се съгласявала. После започвала да се ядосва, че никой не забелязва колко е изморена. Понякога повишавала тон. Друг път замълчавала и се отдръпвала. На следващия ден се чувствала виновна. Опитвала се да бъде още по-внимателна, за да избегне нов конфликт.

Докато говореше, забелязах, че непрекъснато наблюдава реакциите ми. Когато записвах нещо, погледът ѝ се насочваше към бележника. Когато замълчавах, тя започваше да говори по-бързо. Сякаш се опитваше да разбере дали разказва правилните неща. Насочихме вниманието към това притеснение. Тя призна, че се страхува отново да не разочарова психолога си.

Обсъдихме как е преживяла предишните консултации. Не беше необходимо да определяме дали другият специалист е постъпил правилно само въз основа на нейния разказ. Но можехме да разгледаме какво ѝ е липсвало. Тя имала нужда от повече време. От по-ясно обяснение на начина на работа. От възможността да обсъжда настоящите си трудности, без да се чувства длъжна веднага да разказва болезнени спомени.

Добрият терапевтичен контакт не означава, че всяка среща ще бъде приятна или че психологът винаги ще се съгласява с нас. Понякога работата включва трудни въпроси, болезнени спомени и преживявания, които предпочитаме да избягваме. Но е важно да можем да обсъждаме собственото си притеснение. Да разбираме защо разглеждаме определена тема. И да участваме в решенията за темпото на работата.

Тя се облегна назад. Ръцете ѝ вече не бяха толкова напрегнати. След кратко мълчание призна, че през предишните срещи понякога е искала да зададе въпрос, но не се е осмелявала. Смятала, че психологът знае по-добре какво е необходимо. Ако не разбирала защо разговорът се насочва към определена тема, предпочитала да мълчи. Не искала да изглежда труден клиент.

Попитах я дали подобни ситуации се появяват и извън кабинета. Тя се усмихна. Спомни си как на работа често се съгласява с решения, които не разбира напълно. Страхува се да поиска пояснение. Когато ръководителят ѝ възложи нова задача, обикновено започва да я изпълнява веднага. Дори когато не е сигурна какво точно се очаква от нея.

Постепенно започнахме да разглеждаме как страхът от чуждото неодобрение може да се появява и в отношенията с психолога. Тя беше потърсила помощ, за да разбере защо трудно изразява собствените си потребности. Но по време на предишните консултации отново се опитвала да отгатва очакванията на човека срещу себе си. Не знаехме дали това обяснява цялото ѝ преживяване. Но беше тема, която заслужаваше внимание.

Терапевтичните отношения понякога могат да ни помогнат да разпознаем модели на поведение, които се появяват и в останалата част от живота ни. Страхът да изразим несъгласие. Притеснението да зададем въпрос. Желанието да бъдем одобрени. Това обаче не означава, че всяко неудобство с психолога произтича от личните ни трудности. Понякога проблемът действително е в начина, по който се провежда консултацията.

Обясних ѝ как протича моята работа. Как изследваме конкретните ситуации. Как обсъждаме мислите, емоциите и поведението. Как постепенно формулираме целите на срещите. Разясних и възможността определени теми от миналото да се окажат важни. Но не беше необходимо да започваме именно от тях. Можехме да се съсредоточим върху настоящите ѝ трудности и постепенно да изясняваме възможните връзки.

Тя имаше въпроси за продължителността на работата. Интересуваше се дали ще трябва да посещава консултации с години. Не можех да определя това предварително. Обсъдихме възможността да започнем с конкретни цели и периодично да оценяваме напредъка. Психологът трябва да може да обясни своя подход и да обсъжда с клиента дали избраният начин на работа продължава да отговаря на потребностите му.

Към края на първата ни среща тя изглеждаше по-спокойна. Беше разказала повече, отколкото очаквала. Не беше необходимо да взема окончателно решение дали иска да продължим. Предложих ѝ да помисли как е преживяла разговора. Дали е успяла да сподели важните за нея неща. Дали има въпроси, които все още я тревожат. И дали вижда смисъл да продължим работата заедно.

Тя взе чантата си и стана. Преди да излезе, погледна към дивана. Призна, че този път не се е чувствала толкова притисната да разкаже всичко наведнъж. Но все още не беше сигурна дали аз съм подходящият психолог за нея. Уговорихме възможна дата за следваща среща. Решението дали да я потвърди оставаше нейно.

След няколко дни тя записа нов час. На следващата среща започна с разказ за конфликт в работата. Колежка я помолила за допълнителна помощ. Тя се съгласила, въпреки че имала много задачи. После останала до късно в офиса. Прибрала се изморена и се скарала със съпруга си. Този път сама забелязала връзката между невъзможността да откаже и натрупаното раздразнение.

Докато разговаряхме, тя започна да задава повече въпроси. Понякога искаше да разбере защо се интересувам от определена случка. Друг път не беше съгласна с мое предположение. Не се опитваше веднага да приеме всяко обяснение. Можехме да обсъждаме различията. Това ни помагаше да изясняваме преживяванията ѝ, без да приемаме предварително, че аз знам повече за нейния живот, отколкото самата тя.

На една от следващите срещи тя отново се върна към предишния си психолог. Вече не се обвиняваше толкова силно, че е прекратила консултациите. Започнала да разбира, че е имала право да сподели притесненията си. Че е можела да поиска повече яснота. И че ако не се е чувствала достатъчно спокойна, е имала право да потърси друг специалист.

Не беше необходимо да определяме предишните срещи като напълно безполезни. Тя беше научила нещо важно за собствените си очаквания. Имала нужда от време, за да изгради доверие. Предпочитала да започва от конкретните проблеми в настоящето. И искала да разбира смисъла на въпросите, които обсъждаме. Това знание ѝ помагаше да участва по-активно в настоящата ни работа.

Понякога първият опит с психолог ни помага да разберем какъв вид подкрепа търсим, дори когато решим да не продължим с конкретния специалист. Можем да установим, че предпочитаме по-структуриран разговор. Че имаме нужда от повече време. Че определен подход не отговаря на очакванията ни. Важно е да използваме това разбиране при следващия си избор, вместо автоматично да се отказваме от всяка психологическа помощ.

След още няколко срещи тя започна да забелязва промени в ежедневието си. По-често обсъждала натоварването си в работата. Понякога успявала да откаже допълнителна задача. Вкъщи започнала да изразява потребностите си по-ясно. Не всички конфликти изчезнали. Все още изпитвала вина и страх от чуждото неодобрение. Но вече можела да говори за тези преживявания, вместо непрекъснато да ги прикрива.

Към края на една от срещите тя погледна към прозореца. Разказа ми, че предишната вечер е разговаряла със съпруга си за собствената си умора. Не изчакала раздразнението да стане прекалено силно. Помолила го да поеме част от семейните задължения. Двамата обсъдили как да организират следващата седмица. Тя все още се притеснявала, че е поискала прекалено много. Но този път не оттеглила молбата си.

След като си тръгна, останах за кратко в кабинета. Спомних си първата ни среща. Жената, която се страхуваше отново да не разочарова психолога си. Която беше решила, че може би психологическата помощ не е подходяща за нея. Сега тя продължаваше да има трудности. Но вече можеше да участва по-свободно в нашите разговори и да изразява собственото си мнение.

Какво да направите, ако първият психолог не ви пасне? Започнете с това да разграничите обичайното притеснение от конкретните неща, които ви затрудняват в общуването. Първата среща може да бъде необичайна. Може да изпитвате срам, тревожност или несигурност. Не е необходимо веднага да се почувствате напълно спокойни. Но е важно да имате възможност да задавате въпроси и постепенно да изграждате доверие.

Обърнете внимание как психологът реагира, когато не разбирате определен въпрос. Когато изпитвате затруднение да говорите. Когато изразявате несъгласие. Дава ли ви време? Опитва ли се да разбере какво преживявате? Обяснява ли начина си на работа? Добрият терапевтичен контакт предполага уважение към вашите лични граници и възможност да участвате в решенията за собствената си психологическа работа.

Ако определено поведение на психолога ви притеснява, можете да опитате да го обсъдите с него, когато се чувствате достатъчно сигурни. Може би имате нужда от повече яснота. Може би разговорът се движи прекалено бързо. Или не разбирате защо постоянно се връщате към определена тема. Начинът, по който специалистът приема подобна обратна връзка, може да ви помогне да прецените дали искате да продължите.

Не сте длъжни обаче да продължавате срещи, в които се чувствате системно унижавани, притискани или неуважавани. Ако психологът омаловажава преживяванията ви, нарушава професионалните граници или настоява да приемате неговите лични убеждения, имате право да прекратите работата. Не е необходимо да доказвате, че причината ви е достатъчно сериозна. Можете да потърсите друг квалифициран специалист.

Понякога липсата на напасване е свързана с различни очаквания. Може би търсите помощ за конкретен проблем, а специалистът предлага по-продължителна работа. Може би предпочитате по-структуриран подход. Или имате нужда от повече време, преди да започнете да говорите за болезнени преживявания. Не всеки метод е подходящ за всеки човек и не всеки специалист има еднаква подготовка.

Преди да изберете нов психолог, помислете какво ви е липсвало в предишните срещи. Дали сте имали възможност да говорите свободно? Разбирали ли сте целите на работата? Чувствали ли сте се изслушани? Имали ли сте възможност да обсъдите собствените си съмнения? Можете да споделите тези наблюдения с новия специалист още при първата среща, без да е необходимо да разказвате подробно цялата си предишна терапевтична история.

Когато сменяте психолога, можете да обсъдите дали е необходимо предаването на определена информация от предишната работа. Това може да бъде полезно, ако сте преминали продължителна терапия или имате проведена психологическа оценка. Подобно споделяне трябва да се извършва при спазване на приложимите правила за конфиденциалност и с необходимото ваше съгласие. Не сте длъжни да започвате всичко отначало по един и същ начин.

Не е необходимо да се чувствате виновни, ако решите да прекратите срещите с даден специалист. Психологическата работа е професионално отношение, в което имате право на информиран избор. Можете да обсъдите решението си открито, ако желаете. Можете и да потърсите друг специалист, без да давате подробни лични обяснения. Не сте длъжни да оставате в терапевтични отношения единствено защото се страхувате да не разочаровате психолога.

Понякога доверието се изгражда още в първите срещи. Друг път е необходимо повече време. Възможно е да се чувствате спокойни с даден специалист, но да не забелязвате промяна по проблемите, заради които сте потърсили помощ. Тогава е важно да обсъдите напредъка и възможностите за различен подход. Приятното общуване само по себе си не е достатъчно. Значение имат професионалната компетентност, целите на работата и действителните резултати.

Ако първият психолог не ви е паснал, не е необходимо автоматично да приемате, че следващият ще бъде същият. Но не е нужно и да продължавате да сменяте специалисти при всяко неудобно преживяване. Понякога именно трудният разговор за недоверието или несъгласието може да бъде важна част от работата. Решението зависи от конкретната ситуация и начина, по който специалистът реагира на притесненията ви.

Психологическата помощ не изисква да намерите човек, който винаги ще ви казва онова, което искате да чуете. По-важно е да намерите квалифициран специалист, с когото можете да обсъждате и трудните теми. Да изразявате несъгласие. Да задавате въпроси. Да разбирате целите на срещите. И постепенно да развивате собственото си разбиране, без да се чувствате длъжни да изпълнявате чужди очаквания.

Понякога първият опит не оправдава надеждите ни. Прибираме се объркани. Не сме успели да разкажем най-важното. Не знаем дали сме били разбрани. Започваме да се съмняваме дали изобщо има смисъл да потърсим помощ отново. Но една неудовлетворителна среща не определя всички възможни терапевтични отношения. Можем да използваме този опит, за да разберем по-добре какво търсим.

Ако първият психолог не ви пасне, имате право да потърсите друг. Не е необходимо да се обвинявате, че не сте успели да изградите доверие. Можете да обсъдите трудностите си, да зададете въпросите, които преди сте премълчавали, и да изберете специалист, чийто подход отговаря на вашите потребности. Понякога следващата стъпка не е да се откажете от психологическата помощ, а да намерите професионални отношения, в които можете постепенно да бъдете себе си.